Разцветът на Велико Търново се свързва с периода на Второто българско царство (1185 г. – 1393 г.). През 1185 г. градът е провъзгласен за столица на възстановената българска държава от братята Асен и Петър, които обявяват края на византийското господство, продължило 167 години.

След избирането му за столица градът се развива бързо, като в периода XII – XIV век е най-непревземаемата българска крепост, както и културно и духовно средище на България.

Най-значимият паметник на културата във Велико Търново е средновековната крепост Царевец, разположена на едноименния връх, заобиколен от три страни от р. Янтра. Разкопките показват, че Царевец, макар и опасан от крепостна стена, не е бил затворена крепост, а истински средновековен град, в центъра на който се е издигал дворецът, църквата „Св. Петка”, множество жилищни и стопански сгради, водохранилища и бойни кули. На най-високата част на Царевец била резиденцията на патриарха, а в непосредствена близост и патриаршеската църква „Възнесение Христово”.

Освен с историческите си хълмове, Велико Търново е известен и с множество православни храмове. Една от най-емблематичните средновековни църкви е храм „Св. Четиридесет мъченици”, построен в чест на победата на цар Иван Асен II (1218 г. – 1241 г.) над епирския деспот Теодор Комнин (1180 – 1273 г.). В църквата са погребани българските царе Калоян (1168 г. – 1207 г.), Иван Асен II, както и много други членове на царските семейства и българската аристокрация. В православния храм се съхраняват и едни от най-значимите старобългарски епиграфски паметници – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум (755 г. – 814 г.).

На 20 км от Велико Търново се намира и археологическият резерват Никополис ад Иструм – римски и ранновизантийски град, основан от император Траян (98 г. – 117 г.) през 106 г.н.е.

Само на 6 км от Велико Търново се намира архитектурният резерват Арбанаси. Старинното село е запазило великолепни архитектурни паметници от епохата на Българското възраждане, стари църкви и китни дворове, потънали в цветя и зеленина.

22 март е официалният празник на Велико Търново. Тази дата се свързва с историческата победа на цар Иван Асен II над Теодор Комнин (1230 г.). По традиция вечерта на празничния ден е отредена за безплатен спектакъл на хълма Царевец. Аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина” разказва славната и трагична история на България чрез музика, светлини, лазери и църковни камбани, което го прави уникална атракция за страната.

За привържениците на активния отдих съществуват редица екопътеки – Негованската (в село Емен), Преображенската, Арбанашката и други. Екопътеките са маркирани пешеходни маршрути сред природата, благодарение на които се дава достъп на туристите до красиви местности и природни забележителности. Районът предлага възможности за скално катерене, планинско колоездене, конна езда, а множеството реки и язовири дават възможност за риболов и плуване.